(( 32 ФЕСТИВАЛ НА БЪЛГАРСКОТО ИГРАЛНО КИНО “ЗЛАТНА РОЗА” ))
Варна, 2014 г.
Награда на Съюза на българските филмови дейци

.

.

Героят, Тодор Черкезов, е претърпял автомобилна катастрофа, в която е заг(убил) жена си. Самият той остава полусляп. Човек на визията, кинорежисьор, Тодор Черкезов (про)вижда няколко сънища, които на пръв поглед нямат фабулна връзка помежду си. Една сюжетна линия, обаче, ги обединява – егоизмът на героя.

В първия сън заради сексуалното влечение към Ирина, жена му, той пренебрегва паметта на майка си, но…
Във втория сън Тодор е на път да изневери на жена си, но…
В третия сън Тодор насила задържа жена си, която иска да го напусне, но…
В четвъртия сън Тодор спасява живота си с помощта на жена си, но…
В петия сън Тодор за пръв път жертва себе си заради друг човек, но…
В шестия сън Тодор е в буферната зона – между живота и отвъдното – и търси прошка за греховете си, но…
В действителността той получава формално оневиняване, но…

.

.

Режисьорски Бележки

„Светът на старостта е свят, който се свива. По-малките неща се увеличават. Малцина вече са важни за вас, но те пък са много  важни.”

Федерико Фелини

“…Защото туй -
какви ли сънища ше ни споходят
в тоз смъртен сън, когато се измъкнем
от бренната обвивка? – то ни спира…”

“Хамлет”, Шекспир

“Сънят е портата едничка, през която
умрелите при живите дохождат”

Атанас Далчев

През последните години сънувам сънища, подобни на описаните във филма. Е, разбираемо е, че съм ги понатъкмил, но във всеки един от сънищата има едно ядро, което не пипам – първоизточника. Не го пипам не от суеверие някакво, а защото ми се ще да се доверя на подсъзнанието си в усещането за смъртта. Иска ми се да споделя моите страхове и надежди.
„Надежда” едва ли е най-подходящата дума, когато се засяга тази материя/мистерия, ала за мен е важно наличието й у човека, запътил се към ОНЗИ праг. Каква е цената на това изкупително упование? Филмът търси отговор на този въпрос.

Струва ли си това занимание в нашето комерсиализирано време? Докато сме смъртни, струва си. Струва ми се… защото смъртта е важна част от живота.

Що се отнася до реализацията, разказът е реалистичен, без фокусите на компютърно генерираните ефекти. Едно, защото аз така съм сънувал – като в реалистично кино. И второ, защото искам да избягам от стилистиката на хвърчащите по реклами и блокбастери хора.

Предвиждам упреци от рода на „Зрителят няма да гледа това”. Винаги съм твърдял, че няма единна категория зрител. Има зрители, които търсят само развлечението, „киното с пуканки”. Но има и други зрители, които си задават въпроси и търсят техните отговори. Убеден съм, че трябва да мислим и за тях. Количеството не бива да е единственият и най-важен критерий дали си струва да се прави даден филм.

И нека да завърша с цитат от Валери Петров:

„И живота си чувствам как е минал през мене
в едно бързо шуртене, в едно пъстро въртене.
Ах, до люлката детска така близо бил гроба -
откъде тази завист и защо тази злоба?
Трябва друго! – И ето, на полянка открита
бледо слънце ме среща и с усмивка ме пита:
– Какво още там дириш, остаряло момченце?
– Нещо дребно – му казвам. – Едно златно ключенце.”

Финалът на филма ви предлага моето „златно ключенце”. Все някой ще отвори с него вратата, зад която е отговорът на онзи въпрос…

Георги Дюлгеров


  АКТЬОРИ  

РУСИ ЧАНЕВ

като ТОДОР ЧЕРКЕЗОВ

СТЕФКА ЯНОРОВА

като ИРИНА ЧЕРКЕЗОВА

РОЗАЛИЯ АБГАРЯН

като ПСИХОЛОЖКАТА

ТИГРАН ТОРОСЯН

като МЛАДИЯТ ТОДОР ЧЕРКЕЗОВ

ХРИСТИНА ИВАНОВА

като МЛАДАТА ИРИНА

СНЕЖИНА ПЕТРОВА

като ЯНА

ИВАЙЛО ХРИСТОВ

като ДАМЯН

  ЕКИП

ГЕОРГИ ДЮЛГЕРОВ

сценарист и режисьор

ГЕОРГИ ЧЕЛЕБИЕВ

оператор

ВАНИНА ГЕЛЕВА

художник

ДОРИАНА КЕБЕДЖИЕВА

художник на костюмите

МИРА ИСКЪРОВА

композитор

ХРИСТО НАМЛИЕВ

композитор

ИВАЙЛО НАЦЕВ

звукорежисьор

АНТОНИЯ МИЛЧЕВА

монтажист

НАДЕЖДА КОСЕВА

продуцент

СВЕТЛА ЦОЦОРКОВА

продуцент

продукция на
ФРОНТ ФИЛМ

с подкрепата на
И.А. „НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР”

в копродукция с
„НЮ БОЯНА ФИЛМ СТУДИО”
БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ
АУДИОВИДЕО „ОРФЕЙ”

Буферна-Зона-Партньори-Лога

ФРОНТ ФИЛМ  © 2014  FRONT FILM